Търсене

Рекордна сума за пощенски гълъб на аукцион на PIPA!

Почти половин милион долара достигна цената на свръхбързия гълъб "Мълния"!
Бизнесмен от Китай се бръкна за 400 хиляди долара за да притежава белгийският рекордьор. Сделката се осъществи на топ-аукцион на PIPA, където Лео Хайреманс (Антверпен, Белгия) разпродаде всичките си гълъби. Дълго утвърждаваната през годините от него линия класни спортни гълъби бе изкупена за около 5 милиона долара предимно от ръзвъждачи на породата от Тайван и Китай, където това хоби е в небивал възход.

Последна промяна (Четвъртък, 23 Май 2013 12:57)

 

Любопитни факти за пощенските гълъби


В днешни времена остана само спомена от гълъбовата поща, която в миналото е била единствения начин за доставяне на съобщение по въздуха. В древен Египет, Персия, Рим хората били учудени на страхотното чувство на свързност на тези птици с родният им дом – много писмени документи са доказателство за това, че това им качество е използвано от военни, търговци, както и като свръзка между отделни фамилии в отдалечени места.

Така например чрез пощенските гълъби разпространявали новините за победителите от Олимпийските игри в древна Елада. Гълъбите като единствени бързи куриери още през 12ти век в Древен Египет стрували цяло състояние. Често на тях бива поверявана много ценна информация по време на войните, когато се е налагало да се сменят стратегии и подходи към противниците. Много хора стават доста богати именно заради пернатите пощальони, например кланът Ротшилд. Известен е фактът, че изхода от битката при Ватерло през 1815 година се е знаел две денонощия преди мълвата да обхване Европа. Така Натан Ротшилд успява да развърти кампанията с френски ценни книжа и да забогатее за кратко време. Благодарение на пощенския гълъб печелели служители в борси за ценни книжа - брокери и финансисти. Холандия, която се счита за държава с традиции в отглеждането на линии пощенски гълъби, създава в началото на миналият век система за граждански съобщения. За подобряване на кръвта на местните породи са били докарани гълъби чак от Багдад.
"Базелската гълъбица" 1845 г., първата марка с изображение на бял гълъб е супер ценна за нумизматите и филателисти в днешно време.
По-късно, по време на Френско-пруските сражения през 1870-71 г. на щат са били 350 военни гълъба, като се знае, че само 73 от тях по време на обсадата на Париж са пренесли 150 000 официални и около 1 000 000 частни съобщения – снимки и микрописма. Част от тях са били кодирани, за да не могат да бъдат разчитани, ако гълъба попадне под вражески огън и бива убит или пък хванат. Чрез водонепропускливи капсули, прикрепени към крачето или крилото на птиците били донасяни ценните съобщения от летящите куриери. Имало е и установена такса, 50 сантима и всеки гражданин на Френската република е имал правото да кореспондира с Париж с помощта на птиците, които служели в Управлението на пощите и телеграфа.
За борбата с тези птици немците започват да обучават ястреби. В крайна сметка в доста европейски страни в последствие след Френско-пруската война започват масово да използват птиците за кореспонденции – вътре в страната, както и международно.
Преди изобретяването на радиото през 1895 г. летящите разпространители на информация са незаменими доставчици на сведения в различни редакции на вестници. При състезанията с яхти журналистите най-напред се сещат да изпращат информацията за победителите. Някои от тези бързоходни лодки дори се оборудват за целта с цели гълъбарници. В края на XIX век популярността на бързите пощальони става огромна. За това свидетелстват и много публикации в пресата от онова време. Добре дресираните пощенски птици могат да прелетят над Атлантическия океан разстояние до 800 мили (1 миля = 1,6093 километра). Завеждащият Военната гълъбова поща на френската армия, който пуска гълъби от американския бряг. Така един от гълъбите успява да преодолее огромното разстояние от 3000 мили. Доказателство за това е описанието на случая в „Правителствен вестник“ от 24 май 1898 г. Поради отдалеченост и регулярност при доставката на съобщения на Хавайските острови през 1897 г. също се създава редовна гълъбова поща, с която се изпращат не само писма, но дори и пари. Всеки от летящите куриери прави по 5 курса на ден. А гълъбът Велосити (от англ. - скорост) дори поставя рекорд - преодолява разстоянието между остров Грейт Бариер и Окланд за 50 минути, като хвърчи с около 125 км/ч.
80% от птиците прелитат 240 км със средна скорост от 55-65 км/ч. Това налага в началото на ХХ век гълъбите започват да се използват предимно за доставка на важни данни. От услугите на умните и бързи птици се възползват в страни като Германия, Франция, Австрия, Белгия, Испания, Италия и Русия. Агенция „Ройтерс“ е първата сериозна такава, която ползва тези репортери за дейността си. Птиците доставят пощата в редакцията по-бързо от автомобилите, които често попадат в задръствания, особено в час пик.
Съвременните комуникационни технологии изтикаха този начин на предаване на информация на заден план. На пощенските гълъби остават да се радват любителите, които ги използват за състезания, обособени в клубове и федерации, както и филателистите, за които остават ценни марките с изображения на пернатите. Всички други остават само с умиление и признание да си спомнят за приноса на гълъбите в разпространението на информация и доставянето на писма по света.
За стойността на бързия куриер пощенски гълъб говори експеримента, който Южноафриканска компания, свързана с глобалните технологии прави за да докаже, че скромните пощенски гълъби са по-бързи от глобалната мрежа в страната.

Експериментът, който те правят е солидна реклама за тяхната фирма. Идеята им дошла във връзка със скандал с техен ядосан клиент, разочарован от лошата интернет връзка, който им казал, че с пощенски гълъб писмото му щяло да стигне по-бързо до крайната точка. Така служителите от телекома прикрепят флашка с 4-гигабайтова памет към красавеца Уинстън. Разстоянието е 60 мили, а пернатия го е изминал за 2 часа, 6 минути и 57 секунди. Резултатът от експеримента е изненада за всички, защото в същото време ADSL услугата на най-голямата уеб фирма в страната - Telkom, успяла да пренесе едва 4% от същото количество информация през мрежата. Така гълъбът Уинстън наистина се справил по-бързо от интернет. По-късно и Англия прави аналогичен експеримент. Организаторите му също искали да докажат, че в някои райони на Острова наличният интернет е прекалено бавен. Този път за целта били използвани 10 гълъба, пуснати от Йоркшир. Те доставили 300 мегабайта информация на разстояние 193 км. за част и четвърт, съобщава "Дейли телеграф". За същото време по интернет били изпратени едва една четрвърт от данните. Подобно изследване направено от Би Би Си през 2009 г. То имало за цел да се обърне внимание на съответните органи, че близо 3 млн. домакинства във Великобритания имат прекалено бавен достъп до глобалната мрежа.
 

Пощенски гълъби изчезват в място наречено „ НОВ Бермудски триъгълник”?

Мястото, където „потънаха“ няколко стотин пощенски гълъби е в Североизтposte-pigeonочна Англия.

Гълъбарски клуб от Северен Йоркшир пуска ято в посока Шотландия. Само 13 от 230 спортни птици стигат крайната точка.
Гълъбите винаги са впечатлявали учените с перфектните си навигационни умения. Част от специална група клетки в мозъка, наречана „магнетрон“, която измерва силата и посоката на земното магнитно поле, служейки им като компас е вътрешния птичи GPS.  
Причина за това птиците да не се приберат в родния дом, както им е генетично заложено, се предполага, че е голяма военна база, чиито сателитни сигнали биха могли да разцентроват умението за ориентиране на гълъбите. Но според Чарлс Уолкот, професор по невробиология, изучаващ поведението на гълъбите от средата на миналия век честотата на радиосигнали върху гълъбите няма особен ефект за ориентирането.
Други приписват изчезването им на по-високите напоследък нива на слънчева активност - теорията е, че силното слънце е разстроило магнитните полета на Земята, а оттам и чувството за ориентация на гълъбите.
Но Уолкот, твърди, че все пак изследванията показват, че нарушенията в магнитното поле на Земята вследствие на слънчеви изригвания действително разстройват „компасите" на гълъбите, карайки ги да променят първоначалната си посока на движение.
Това наистина е възможна причина, казва Уолкот. Неврологът приема като най-реално обяснение за английския Бермудски триъгълник същата причина, която по всяка вероятност стои и зад десетките мистериозните изчезвания и в истинския Бермудски триъгълник: - лошото време.
Голямото количество дъжд може да е една от причините за загубата – известно е, че гълъбите не обичат да летят по време на валежи, тъй като крилата им не са пригодени за такива условия. Според Уолкот те просто почиват някъде в очакване на по-добро време.
Уолкот казва, че на подобни състезания преди в САЩ са изчезвали също така огромни количества птици като съдбата им остава загадка и до днес.
 

Най-четени

начало