Търсене

Основа на класифицирането на породите гълъби според външни белези

Въпроса за класификацията на гълъбите е актуална тема днес. Някои считат, че това е ключа за развитие на качествено гълъбовъдство въобще – идеята е информацията за гълъбите да се сведе на общ, понятен език на общуване и то на интернационално ниво.

Въпроса за общуването на достъпен език с международни колеги-гълъбовъди е тясно свързан с въпроса за класификацията, като преди да се говори изобщо за класификация на породите гълъби необходимо е да се изясни въпроса какво всъщност трябва да се приеме за нейна основа.

Classificationofpigeons300На този въпрос най-точно и изчерпателно е отговорил още в миналото столетие великият учен и страстен гълъболюбител Чарлз Дарвин. Той отбелязал, че основа на класификацията на породите гълъби се явяват възможните външни видими белези на породата, които се предават по наследство, като набляга на това, че трябва да се взимат най-съществените и важни от тях. Негова теза е, че трябва да се обръща внимание и на всички възможни признаци, като един от най-важните от тях е клюна.
Всички известни за времето си породи и разновидности Дарвин разбил на четири основни групи. В първата група били отнесени т.нар . „гушести“- огромен храноппровод, удължени тяло и крака, клюн в умерени размери.


Условно гушестите  като подпороди били описани като разновидности на имената на четири държави:
1.Английски гушести гълъби
2.Холандски гушести гълъби
3.Немски гушести гълъби
4.Белгийски /от град Лил

 

Във втората група били включени така наречените брадавичести гълъби, които показват очевидна родственост един с друг вътре в групата. Тази група по общи признаци може да бъде припозната заради дългия клюн, издутата и набръчкана кожа на ноздрите както и тази около очите. Краката също са големи.
Третата своя група Дарвин нарича „Изкуствена“, като представлява съвкупност от разнородни събрани различни форми. Като общ критерии може да се намери характеристиката на клюна, който при различните породи е доста по-къс от този на скалния гълъб, както и слабо развита кожа около очите.
Тя включва краткоклюните и средноклюните гълъби:
1.Ветрилообразната опашка /фенерлии, пауни, паунест гълб/
2.Чайки – сови
3.Турмани
4.Индийски
5.Забулени /Якобинци, Мария Стюард/ и други

Четвъртата група включва дългоклюните:
1.Тръбачи, предно качулни – перата в основата на клюна са усукани напред, а краката са силно оперени, гласът е дрезгав, специфичен, ръст – по-голям от на скалния гълъб.
2.Порода, почти не различаваща се по структура от дивия гълъб. Нейна подпорода са чайките.

През 1869 година на Дрезденския конгрес на гълъбовъдите била приета новата класификациця, в която всички известни видове бяха разделени в 10 групи:
1.Гушести
2.Чайки
3.Покрити с брадавици
4.Кокоши /пилешко-пъстри, малтийски, Модена./
5.Гиганти / Роман, montaban /
6.Забулени
7.Паунести
8.Високолетачи /дълго, средно и късоклюни/
9.Тръбачи
10.Цветни  гълъби

Тази класификация е отразено в книга за гълъби Jurgenson - / Издание 1905 г. /.
В Jurgenson, има известни проблеми на превода, така че например неправилен е превода на думата "Изабелова окраска" – смисъла е на жълт цвят, или червено-кафяв цвят.

По-късно се прие нова класификация, която е отразена в "Наръчник на гълъбовъда", публикувана в ГДР през 1964 г., цел, преработен през 1982 година.
Ръководството разглежда осем групи от гълъби, и има един допълнителен раздел 9 - Други гълъби, както и в книгата на Барто  – „Съветски гълъби“. Това са гълъбите швейцарски снегири гълъби и унгарски турмани.

 

Най-четени

начало Обща информация за гълъбите Основа на класифицирането на породите гълъби според външни белези